Надежда

Poetry » Civic

756 0 3

НАДЕЖДА

На слънцето лъчите ме огряват

и лястовички песен ми запяват.

Аз рея поглед горе в небесата,

на тях се радвам, а и на реката.

Тече си Дунав бавно и спокайно

и чакам аз до болка отмаляла,

да дойде мойта лястовица бяла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vilflovers (Виолета Минчева)

Това стихотворение посветих на моята приятелка и съученичка от гр.Свищов.С нея се борихме по едно и също време с болестите,но в различни болници.За жалост тя не успя!На единадесети декември се навършват четири години от нейната кончина!Почивай в мир,Приятелко!

2013-12-08T14:31:44+02:00
kampanula (Татяна)

Хубав стих. Поздравления, Вили!

2013-01-17T10:34:40+02:00
Човек (Анна Станоева)

Лекичък и непринуден текст. Само защо "гражданска"?

2012-11-12T16:57:38+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0