Nov 11, 2012, 10:14 PM

Надежда

  Poetry » Civic
750 0 3

                                         НАДЕЖДА          

 

     На слънцето лъчите ме огряват

     и лястовички песен ми запяват.

     Аз рея поглед горе в небесата,

     на тях се радвам, а и на реката.

 

     Тече си Дунав бавно и спокайно

      и чакам аз до болка отмаляла,   

      да дойде мойта лястовица бяла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Минчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това стихотворение посветих на моята приятелка и съученичка от гр.Свищов.С нея се борихме по едно и също време с болестите,но в различни болници.За жалост тя не успя!На единадесети декември се навършват четири години от нейната кончина!Почивай в мир,Приятелко!
  • Хубав стих. Поздравления, Вили!
  • Лекичък и непринуден текст. Само защо "гражданска"?

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...