11 нояб. 2012 г., 22:14

Надежда

759 0 3

                                         НАДЕЖДА          

 

     На слънцето лъчите ме огряват

     и лястовички песен ми запяват.

     Аз рея поглед горе в небесата,

     на тях се радвам, а и на реката.

 

     Тече си Дунав бавно и спокайно

      и чакам аз до болка отмаляла,   

      да дойде мойта лястовица бяла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Минчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това стихотворение посветих на моята приятелка и съученичка от гр.Свищов.С нея се борихме по едно и също време с болестите,но в различни болници.За жалост тя не успя!На единадесети декември се навършват четири години от нейната кончина!Почивай в мир,Приятелко!
  • Хубав стих. Поздравления, Вили!
  • Лекичък и непринуден текст. Само защо "гражданска"?

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...