11 may 2025, 15:54

Надеждата

326 4 9

                       НАДЕЖДАТА

 

Надеждата от мене все си тръгва –

измъчена, но честна и добра,

а аз като удавница за сламка

за светлата й дреха се държа!

 

Залъгвам я с божествените дари,

сърцето си в темела й вградих,

залъгвам я, че още имам вяра,

залъгвам я с престорен весел стих...

 

Но тя си тръгва, тръгва без утеха,

а с нея тръгват вяра и мечти.

Държа в ръцете светлата й дреха

и с нея бърша моите сълзи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безкрайно много се радвам да се срещнем отново в ефира, Доче!
    Обожавам великолепните ти стихоотзиви, ама по какъв друг начин може да мисли един истински поет, освен в рими? Благодаря за приятелството и обещавам да се взема в ръце за по позитивни неща!
  • Колко мъдрост има в думите ти, Ани! Мислила съм за всичко това, но имах нужда да го чуя и не от кой да е, а от истински добронамерена, духовна личност, каквато безспорно си ти! БЛАГОДАРЯ!
  • Това е всъщност част от кръговрата
    надеждата ще тръгва, ще се връща
    когато вярата я призове обратно
    на любовта във приказната къща.

    Радвам се да те "видя", Ваня!
  • Слушай душата си, Ваня. И знай, че когато вече започне да боли и тялото е последната червена лампичка, преди светофарът да изгасне напълно. Когато не сънуваш, когато и тялото започне да боли, значи че душата ти е пленена от някого, нещо външно или ти сама си изгубила връзката с нея. Трябва да се научиш да поглеждаш на този свят, понякога, през черно-бялата призма-когато те боли, когато усещаш, че мислите ти те превръщат в котва, потъваща към дъното и всичко е черно-късаш и хвърляш на мига. Защотоо... многото цветове понякога ни упояват така, че всичко се превръща в небесно-кафяво в една сива, безлична киша. В началото може и да те боли от това, но после ще ядеш сандвичи в моргата Пиши ми, ако искаш. Радвам ти се.
  • "Няма нищо случайно"! Не е случайно и това, че посети страницата ми в момент когато имах нужда да чуя точно тези думи! Благодаря ти, Ани! Затова обичам хората на изкуството и вярвам в тях!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...