11.05.2025 г., 15:54

Надеждата

312 4 9

                       НАДЕЖДАТА

 

Надеждата от мене все си тръгва –

измъчена, но честна и добра,

а аз като удавница за сламка

за светлата й дреха се държа!

 

Залъгвам я с божествените дари,

сърцето си в темела й вградих,

залъгвам я, че още имам вяра,

залъгвам я с престорен весел стих...

 

Но тя си тръгва, тръгва без утеха,

а с нея тръгват вяра и мечти.

Държа в ръцете светлата й дреха

и с нея бърша моите сълзи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безкрайно много се радвам да се срещнем отново в ефира, Доче!
    Обожавам великолепните ти стихоотзиви, ама по какъв друг начин може да мисли един истински поет, освен в рими? Благодаря за приятелството и обещавам да се взема в ръце за по позитивни неща!
  • Колко мъдрост има в думите ти, Ани! Мислила съм за всичко това, но имах нужда да го чуя и не от кой да е, а от истински добронамерена, духовна личност, каквато безспорно си ти! БЛАГОДАРЯ!
  • Това е всъщност част от кръговрата
    надеждата ще тръгва, ще се връща
    когато вярата я призове обратно
    на любовта във приказната къща.

    Радвам се да те "видя", Ваня!
  • Слушай душата си, Ваня. И знай, че когато вече започне да боли и тялото е последната червена лампичка, преди светофарът да изгасне напълно. Когато не сънуваш, когато и тялото започне да боли, значи че душата ти е пленена от някого, нещо външно или ти сама си изгубила връзката с нея. Трябва да се научиш да поглеждаш на този свят, понякога, през черно-бялата призма-когато те боли, когато усещаш, че мислите ти те превръщат в котва, потъваща към дъното и всичко е черно-късаш и хвърляш на мига. Защотоо... многото цветове понякога ни упояват така, че всичко се превръща в небесно-кафяво в една сива, безлична киша. В началото може и да те боли от това, но после ще ядеш сандвичи в моргата Пиши ми, ако искаш. Радвам ти се.
  • "Няма нищо случайно"! Не е случайно и това, че посети страницата ми в момент когато имах нужда да чуя точно тези думи! Благодаря ти, Ани! Затова обичам хората на изкуството и вярвам в тях!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...