May 11, 2025, 3:54 PM

Надеждата

344 4 9

                       НАДЕЖДАТА

 

Надеждата от мене все си тръгва –

измъчена, но честна и добра,

а аз като удавница за сламка

за светлата й дреха се държа!

 

Залъгвам я с божествените дари,

сърцето си в темела й вградих,

залъгвам я, че още имам вяра,

залъгвам я с престорен весел стих...

 

Но тя си тръгва, тръгва без утеха,

а с нея тръгват вяра и мечти.

Държа в ръцете светлата й дреха

и с нея бърша моите сълзи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безкрайно много се радвам да се срещнем отново в ефира, Доче!
    Обожавам великолепните ти стихоотзиви, ама по какъв друг начин може да мисли един истински поет, освен в рими? Благодаря за приятелството и обещавам да се взема в ръце за по позитивни неща!
  • Колко мъдрост има в думите ти, Ани! Мислила съм за всичко това, но имах нужда да го чуя и не от кой да е, а от истински добронамерена, духовна личност, каквато безспорно си ти! БЛАГОДАРЯ!
  • Това е всъщност част от кръговрата
    надеждата ще тръгва, ще се връща
    когато вярата я призове обратно
    на любовта във приказната къща.

    Радвам се да те "видя", Ваня!
  • "Няма нищо случайно"! Не е случайно и това, че посети страницата ми в момент когато имах нужда да чуя точно тези думи! Благодаря ти, Ани! Затова обичам хората на изкуството и вярвам в тях!
  • Благодаря за вярата в мен и топлата прегръдка, Мария! Благодаря
    за мъдрите думи, Анабел! Мисля, че това е правилният път, стига човек да намери сили да къса от себе си части дълбоко врастнали в душата!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...