ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 139
May 11, 2025, 3:54 PM

Надеждата

315 4 9

                       НАДЕЖДАТА

 

Надеждата от мене все си тръгва –

измъчена, но честна и добра,

а аз като удавница за сламка

за светлата й дреха се държа!

 

Залъгвам я с божествените дари,

сърцето си в темела й вградих,

залъгвам я, че още имам вяра,

залъгвам я с престорен весел стих...

 

Но тя си тръгва, тръгва без утеха,

а с нея тръгват вяра и мечти.

Държа в ръцете светлата й дреха

и с нея бърша моите сълзи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    Безкрайно много се радвам да се срещнем отново в ефира, Доче!
    Обожавам великолепните ти стихоотзиви, ама по какъв друг начин може да мисли един истински поет, освен в рими? Благодаря за приятелството и обещавам да се взема в ръце за по позитивни неща!
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    Колко мъдрост има в думите ти, Ани! Мислила съм за всичко това, но имах нужда да го чуя и не от кой да е, а от истински добронамерена, духовна личност, каквато безспорно си ти! БЛАГОДАРЯ!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Това е всъщност част от кръговрата
    надеждата ще тръгва, ще се връща
    когато вярата я призове обратно
    на любовта във приказната къща.

    Радвам се да те "видя", Ваня!
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Слушай душата си, Ваня. И знай, че когато вече започне да боли и тялото е последната червена лампичка, преди светофарът да изгасне напълно. Когато не сънуваш, когато и тялото започне да боли, значи че душата ти е пленена от някого, нещо външно или ти сама си изгубила връзката с нея. Трябва да се научиш да поглеждаш на този свят, понякога, през черно-бялата призма-когато те боли, когато усещаш, че мислите ти те превръщат в котва, потъваща към дъното и всичко е черно-късаш и хвърляш на мига. Защотоо... многото цветове понякога ни упояват така, че всичко се превръща в небесно-кафяво в една сива, безлична киша. В началото може и да те боли от това, но после ще ядеш сандвичи в моргата Пиши ми, ако искаш. Радвам ти се.
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    "Няма нищо случайно"! Не е случайно и това, че посети страницата ми в момент когато имах нужда да чуя точно тези думи! Благодаря ти, Ани! Затова обичам хората на изкуството и вярвам в тях!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0