24 jul 2014, 23:37

Награда

  Poesía
510 0 4

Нощта посипала звездите...

Запалила ги с много страст.

Поканила луната да им прави

компания във този час.

Щурчета песен им запели...

а вятъра им дава хлад.

Морето носи аромата,

на сол, вълни и миди!

Кристално чиста е водата...

Звездите в нея

се оглеждат и трептят.

Таз нежна вечер

ти нашепва...!

Раздай любов,

раздай любов.

Защото всичко туй 

е Божия награда.

За хората с добри сърца!

Който могат да усетят...!?

Нежната любов 

на нашата земя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наде има една стара поговорка която казва така/Хвърли назад,и ще намериш пред теб/Добре си осетила посланието ми благодаря!Поздрави!!!
  • За да ти се даде,трябва да дадеш.Хубав стих.
  • Благодаря Елица,Илко за топлите коментари и че споделихте моя стих!
    Поздрави!!!
  • Така е : с обич в душата светът е по-красив...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...