Нахална луна

Poesía

461 1 5

Удиви ме тази Луна –

пак наднича.

И снощи бе тук

над панела безличен.

Разнищва ме до зори,

какво сега ще научи.

Знае и кътните ми зъби,

дори храната на кучето.

Изумява ме тази Луна,

пълна е с изненади.

Да погледне надолу,

ако ще и над мен –

други да се кокорят

след обживения ден.

Аз съм ѝ ясна. И не от вчера.

Как да я заглавичкам?

Като заека бял на Алиса търча.

Падам в небето ничком.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Laska (Ласка Александрова)

Хубаво си я описала тази любопитка.
И аз й се ядосвам понякога.

2017-03-06T18:28:42+02:00
Веси_Еси (Еси)

Така е. Много е нахална Не й се давай, удави я и ти Да видим кой ще надвие сутринта

2017-03-05T16:31:47+02:00
Звездичката (Ивелина каменова)

Любопитна е, иска всичко да чуе и да види. Поздравче от мен!!!

2017-03-05T10:08:15+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Воайор е тази Луна.
Така е като няма Слънца.

2017-03-05T07:12:37+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Чета те отдавна,Пилигрим!И сега е време да стана твой поклонник.Харесвам написаното от теб и уважавам таланта ти.🐎

2017-03-04T23:19:01+02:00