11 may 2009, 14:56

***(най)

  Poesía
1.5K 0 33

 

 

Всред дъх на бели и розови кестени,
огласени от слънчеви капки крилати,
през май - най-пролетния месец -
(на топлите му дни почти в средата)
в най-свежото утро - малко след изгрев -
две мънички нови сърца затуптяха,
и щастието си видях в четири очички.

 

 

От всичките царе съм много по-богата!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • с вече пълнолетните ми дъщери ви благодарим!
  • Това е най-хубавият миг в живота на човек и най-прекрасното усещане - раждането на нов живот. А при теб - даже два!!! Всичко хубаво да ви се случва двойно. Нека бъдат щастливи и достойни!
  • Най, най-сърдечно те прегръщам щастливке!!!

    Много усмивки и щастие да споделите заедно, и да са ти живи и здрави слънчицата сияйни!
  • двойно много си
  • Честито, новобогаташке!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...