13 nov 2019, 9:45

Най-блажената жена 

  Poesía » De amor
463 6 6

НАЙ-БЛАЖЕНАТА ЖЕНА

 

Бездънна есенна гора.
Мъглата сякаш е замряла
след дълга шеметна игра.
Брезите плачат на раздяла.

 

И безтегловни като сън,
ожарени, едва потрепват
листата, бризнатият мъх
в издраните до кръв тепета.

 

И ние двамата мълчим.
А имах много да разкажа.
Но думите са, казват, дим.
И ние чезнем във пейзажа.

 

О, искам да останем тук –
сред шумата на дъб и кестен,
и да жужи едничък звук –
на зряла, прегоряла есен,

 

на плод и цвят, на тишина,
в която да потънем двама.
Бях най-блажената жена,
притихнала до твойто рамо.

 

Валентина Йотова, 12 ноември 2019, София

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??