13.11.2019 г., 9:45 ч.
Най-блажената жена
Бездънна есенна гора.
Мъглата сякаш е замряла
след дълга шеметна игра.
Брезите плачат на раздяла.
И безтегловни като сън,
ожарени, едва потрепват
листата, бризнатият мъх
в издраните до кръв тепета.
И ние двамата мълчим.
А имах много да разкажа.
Но думите са, казват, дим.
И ние чезнем във пейзажа. ...
Мъглата сякаш е замряла
след дълга шеметна игра.
Брезите плачат на раздяла.
И безтегловни като сън,
ожарени, едва потрепват
листата, бризнатият мъх
в издраните до кръв тепета.
И ние двамата мълчим.
А имах много да разкажа.
Но думите са, казват, дим.
И ние чезнем във пейзажа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Валентина Йотова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
