Най-блажената жена
НАЙ-БЛАЖЕНАТА ЖЕНА
Бездънна есенна гора.
Мъглата сякаш е замряла
след дълга шеметна игра.
Брезите плачат на раздяла.
И безтегловни като сън,
ожарени, едва потрепват
листата, бризнатият мъх
в издраните до кръв тепета.
И ние двамата мълчим.
А имах много да разкажа.
Но думите са, казват, дим.
И ние чезнем във пейзажа.
О, искам да останем тук –
сред шумата на дъб и кестен,
и да жужи едничък звук –
на зряла, прегоряла есен,
на плод и цвят, на тишина,
в която да потънем двама.
Бях най-блажената жена,
притихнала до твойто рамо.
Валентина Йотова, 12 ноември 2019, София
© Валентина Йотова All rights reserved.
