30 sept 2017, 0:15

Най-важните неща

  Poesía » Otra
630 2 15

Сега съм тук и има ме,

но няма да е все така.

Затуй ги пиша тия

важните неща.

След мене някой ще ги прочете,

ръка ще махне и ругае.

Ще смачка старите листя.

В боклука, ще ги хвърли.

 

Това са важните неща:

 

Капчица от дъжд

и ромол на поточе.

Зеленото на кестена

и синьото небе.

Тревата прясно окосена

и лястовиците тръгващи

на юг.

Реката тичаща надолу

и пясъкът в краката ни.

Да ходиш сам и дишаш,

да чуваш песента на птици

Морето, мидите, вълните.

Изгрева в очите ти!

Луната, пълна и голяма.

Звездите вечни и далечни!

Снежинките по черните коси

и твоят смях и глас.

Това, че още ме търпиш,

пазиш "огънят" на къщата.

И кучетата гладни

на завет нейде прислонени.

Незнаещи ни майка

ни баща, чакащи

да спре дъжда.

Смехът на нашето дете

и първите му стъпки.

Това, че живота продължава

и никой няма да го спре!

 

18 .10.2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...