Sep 30, 2017, 12:15 AM

Най-важните неща

  Poetry » Other
623 2 15

Сега съм тук и има ме,

но няма да е все така.

Затуй ги пиша тия

важните неща.

След мене някой ще ги прочете,

ръка ще махне и ругае.

Ще смачка старите листя.

В боклука, ще ги хвърли.

 

Това са важните неща:

 

Капчица от дъжд

и ромол на поточе.

Зеленото на кестена

и синьото небе.

Тревата прясно окосена

и лястовиците тръгващи

на юг.

Реката тичаща надолу

и пясъкът в краката ни.

Да ходиш сам и дишаш,

да чуваш песента на птици

Морето, мидите, вълните.

Изгрева в очите ти!

Луната, пълна и голяма.

Звездите вечни и далечни!

Снежинките по черните коси

и твоят смях и глас.

Това, че още ме търпиш,

пазиш "огънят" на къщата.

И кучетата гладни

на завет нейде прислонени.

Незнаещи ни майка

ни баща, чакащи

да спре дъжда.

Смехът на нашето дете

и първите му стъпки.

Това, че живота продължава

и никой няма да го спре!

 

18 .10.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...