30 сент. 2017 г., 00:15

Най-важните неща

628 2 15

Сега съм тук и има ме,

но няма да е все така.

Затуй ги пиша тия

важните неща.

След мене някой ще ги прочете,

ръка ще махне и ругае.

Ще смачка старите листя.

В боклука, ще ги хвърли.

 

Това са важните неща:

 

Капчица от дъжд

и ромол на поточе.

Зеленото на кестена

и синьото небе.

Тревата прясно окосена

и лястовиците тръгващи

на юг.

Реката тичаща надолу

и пясъкът в краката ни.

Да ходиш сам и дишаш,

да чуваш песента на птици

Морето, мидите, вълните.

Изгрева в очите ти!

Луната, пълна и голяма.

Звездите вечни и далечни!

Снежинките по черните коси

и твоят смях и глас.

Това, че още ме търпиш,

пазиш "огънят" на къщата.

И кучетата гладни

на завет нейде прислонени.

Незнаещи ни майка

ни баща, чакащи

да спре дъжда.

Смехът на нашето дете

и първите му стъпки.

Това, че живота продължава

и никой няма да го спре!

 

18 .10.2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...