Сега съм тук и има ме,
но няма да е все така.
Затуй ги пиша тия
важните неща.
След мене някой ще ги прочете,
ръка ще махне и ругае.
Ще смачка старите листя.
В боклука, ще ги хвърли.
Това са важните неща:
Капчица от дъжд
и ромол на поточе.
Зеленото на кестена
и синьото небе.
Тревата прясно окосена
и лястовиците тръгващи
на юг.
Реката тичаща надолу
и пясъкът в краката ни.
Да ходиш сам и дишаш,
да чуваш песента на птици
Морето, мидите, вълните.
Изгрева в очите ти!
Луната, пълна и голяма.
Звездите вечни и далечни!
Снежинките по черните коси
и твоят смях и глас.
Това, че още ме търпиш,
пазиш "огънят" на къщата.
И кучетата гладни
на завет нейде прислонени.
Незнаещи ни майка
ни баща, чакащи
да спре дъжда.
Смехът на нашето дете
и първите му стъпки.
Това, че живота продължава
и никой няма да го спре!
18 .10.2015
© Хари Спасов Всички права запазени