Петра (Петя Цонева)
46 158
17 nov 2019, 21:57  

Най-здравият мост 

  Poesía » Otra
1056 5 12

Прислони ме, земя, до гръдта ти, която обичам. 

Нека синьото бъде отливка на есенен грозд. 
Нека легне небето в пръстта и възкръсне в кокиче 
като бял и невръстен, измолен от баба Христос. 

 

Нека млъкнат вратите, които ме викат далече. 
Разтоварих самара си слънчев от синия път. 
На магаренце сиво клатушка се моята вечност, 
от която крайпътните есенни храсти цъфтят. 

 

И сега ми е сладко. Мирише на печени чушки 
и на хлебна пшеница. Мирише на родна земя. 
По ръждивите камъни златните смокове шушнат 
и изпиват последните капки от козя кърма. 

 

А далече на юг, по дувара извит на простора, 
бягат летните острови в папрат от рижи мъгли. 
Изтъркулва се Наксос в пламтящата порта на Хора* 
като син таралеж. И започва дъждът да вали. 

 

И наместо високите мачти и корабни гроти, 
аз посягам към тежката котва на зрелия грозд. 
И закотвям сърцето си в близкия бряг на живота, 
който хвърля от мен до безкрая най-здравия мост.

___________________________________________

* - Столицата на гръцкия цикладски остров Наксос

 

© Петя Цонева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??