23 ago 2014, 22:09

Налягане 

  Poesía » Otra
495 0 5

Синеоката песен

сподави дъхът си в сълзи

и прокапа дъждът.

 

Иде Есен.

Тук е Смърт.

Вече само печал ще кръжи.

 

Бяла плът на мъгла

задушава очи във мълчание.

Тишийната крещи,

 

одушена с връвта на тъгата.

С изкривени плещù -

прецъфтяват крила в безсъзнание.

 

Иде сън.

Тук поляга.

Вече вятърът само покълва

 

и ме броди във вихри навън.

Облак в клонака се спъва.

Сякаш нищо е бил - се разлага.

 

Клонката пак си остава оголена -

нерв разсъблечен, обелен

припява - разкъсващ се

 

до нивата на корена.

Статика куха разпръсква

и заглъхва към ехо разстелено

 

безгранично след граница.

Ъглите напрягат пространството

с' стъклени нокти.

 

Иде странница.

Тук е клопката.

Само мисъл избягала - странстваща...

 

 

Синеоката песен

сподави дъха си в сълзи

и прокапа дъждът.

 

Иде Есен.

Тук е Смърт.

Вече само печал ще кръжи.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Образно! Въздействащо! Пресиращо!
    Дано е отминало в душата ти...
  • Винаги съм мислил, че когато си на 19 трябва да преживееш мирова скръб, усещането за есен и и за смърт. Това те ваксинира срещу Есента и Зимата на живота, за да не ги усетиш някой ден така болезнено.

    На такива мисли ме наведе, Северина. Поздравявам те за хубавия стих, който оценявам най-високо!

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • Иван, за Зимата като ѝ дойде времето Радвам се, че ти е допаднало (:
    Ангел, усещам притеснението ти, че съм изпаднала в бездна от нещастие. Не е така. Всъщност съм в пика на радостта си и цъфтя като цветенце (: (: Може би ми е примъчняло за мрачните текстове, но продължавам да си пиша светлинки. Този опит по-горе е вдъхновен от един разказ. Просто идейка. Не се притеснявай за щастливото състояние на духа ми - то е бетон!
    Поздрави и Светлина -С
  • ?!??...Когато човек попадне във клопка на на своето Аз ...Тогава какво му остава. Ръката си своя да подаде на нас...И нека не вярва в лъжата че смърта ражда герой...От сърце за човека който вярвах че пораснал е вече...С любов !!!Поздрави!!!
  • А какво да се напише за зимата?! Интересно ми беше, като трилър!
Propuestas
: ??:??