Синеоката песен
сподави дъхът си в сълзи
и прокапа дъждът.
Иде Есен.
Тук е Смърт.
Вече само печал ще кръжи.
Бяла плът на мъгла
задушава очи във мълчание.
Тишийната крещи,
одушена с връвта на тъгата.
С изкривени плещù -
прецъфтяват крила в безсъзнание. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.