Налягане
Синеоката песен
сподави дъхът си в сълзи
и прокапа дъждът.
Иде Есен.
Тук е Смърт.
Вече само печал ще кръжи.
Бяла плът на мъгла
задушава очи във мълчание.
Тишийната крещи,
одушена с връвта на тъгата.
С изкривени плещù -
прецъфтяват крила в безсъзнание.
Иде сън.
Тук поляга.
Вече вятърът само покълва
и ме броди във вихри навън.
Облак в клонака се спъва.
Сякаш нищо е бил - се разлага.
Клонката пак си остава оголена -
нерв разсъблечен, обелен
припява - разкъсващ се
до нивата на корена.
Статика куха разпръсква
и заглъхва към ехо разстелено
безгранично след граница.
Ъглите напрягат пространството
с' стъклени нокти.
Иде странница.
Тук е клопката.
Само мисъл избягала - странстваща...
Синеоката песен
сподави дъха си в сълзи
и прокапа дъждът.
Иде Есен.
Тук е Смърт.
Вече само печал ще кръжи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
Радвам се, че ти е допаднало (:
