Налягане
Синеоката песен
сподави дъхът си в сълзи
и прокапа дъждът.
Иде Есен.
Тук е Смърт.
Вече само печал ще кръжи.
Бяла плът на мъгла
задушава очи във мълчание.
Тишийната крещи,
одушена с връвта на тъгата.
С изкривени плещù -
прецъфтяват крила в безсъзнание.
Иде сън.
Тук поляга.
Вече вятърът само покълва
и ме броди във вихри навън.
Облак в клонака се спъва.
Сякаш нищо е бил - се разлага.
Клонката пак си остава оголена -
нерв разсъблечен, обелен
припява - разкъсващ се
до нивата на корена.
Статика куха разпръсква
и заглъхва към ехо разстелено
безгранично след граница.
Ъглите напрягат пространството
с' стъклени нокти.
Иде странница.
Тук е клопката.
Само мисъл избягала - странстваща...
Синеоката песен
сподави дъха си в сълзи
и прокапа дъждът.
Иде Есен.
Тук е Смърт.
Вече само печал ще кръжи.
© Северина Даниелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Винаги съм мислил, че когато си на 19 трябва да преживееш мирова скръб, усещането за есен и и за смърт. Това те ваксинира срещу Есента и Зимата на живота, за да не ги усетиш някой ден така болезнено.
На такива мисли ме наведе, Северина. Поздравявам те за хубавия стих, който оценявам най-високо!
Сърдечен поздрав: Мисана -
Иван, за Зимата като ѝ дойде времето
Радвам се, че ти е допаднало (:
Ангел, усещам притеснението ти, че съм изпаднала в бездна от нещастие. Не е така. Всъщност съм в пика на радостта си и цъфтя като цветенце (: (: Може би ми е примъчняло за мрачните текстове, но продължавам да си пиша светлинки. Този опит по-горе е вдъхновен от един разказ. Просто идейка. Не се притеснявай за щастливото състояние на духа ми - то е бетон!
Поздрави и Светлина -С -
?!??...Когато човек попадне във клопка на на своето Аз ...Тогава какво му остава. Ръката си своя да подаде на нас...И нека не вярва в лъжата че смърта ражда герой...От сърце за човека който вярвах че пораснал е вече...С любов !!!Поздрави!!!
-
А какво да се напише за зимата?! Интересно ми беше, като трилър!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Дано е отминало в душата ти...