Понякога във думите си те намирам
и търся в нещо да ти дам живот,
дори когато кротко коленича
пред образа на своя бог.
Сега се чувствам позитивна,
когато мисля за живота и смъртта.
Навсякъде и в себе си те виждам,
и в погледа на толкова лица..
Различна си и нямаш тяло,
небесна си, но също си и земна.
Сама съм, но сега те има
и ме правиш цяла и потребна.....
© Венета Димитрова Todos los derechos reservados