1.05.2010 г., 20:52

Наоколо - Любов

1.2K 0 7

Понякога във думите си те намирам

и търся в нещо да ти дам живот,

дори когато кротко коленича

пред образа на своя бог.

Сега се чувствам позитивна,

когато мисля за живота и смъртта.

Навсякъде и в себе си те виждам,

и в погледа на толкова лица..

Различна си и нямаш тяло,

небесна си, но също си и земна.

Сама съм, но сега те има

и ме правиш цяла и потребна..... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....