1.05.2010 г., 20:52

Наоколо - Любов

1.2K 0 7

Понякога във думите си те намирам

и търся в нещо да ти дам живот,

дори когато кротко коленича

пред образа на своя бог.

Сега се чувствам позитивна,

когато мисля за живота и смъртта.

Навсякъде и в себе си те виждам,

и в погледа на толкова лица..

Различна си и нямаш тяло,

небесна си, но също си и земна.

Сама съм, но сега те има

и ме правиш цяла и потребна..... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...