Понякога във думите си те намирам
и търся в нещо да ти дам живот,
дори когато кротко коленича
пред образа на своя бог.
Сега се чувствам позитивна,
когато мисля за живота и смъртта.
Навсякъде и в себе си те виждам,
и в погледа на толкова лица..
Различна си и нямаш тяло,
небесна си, но също си и земна.
Сама съм, но сега те има
и ме правиш цяла и потребна.....
© Венета Димитрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
