Понякога във думите си те намирам
и търся в нещо да ти дам живот,
дори когато кротко коленича
пред образа на своя бог.
Сега се чувствам позитивна,
когато мисля за живота и смъртта.
Навсякъде и в себе си те виждам,
и в погледа на толкова лица..
Различна си и нямаш тяло,
небесна си, но също си и земна.
Сама съм, но сега те има
и ме правиш цяла и потребна.....
© Венета Димитрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
