21 feb 2018, 3:25  

Стъпки в пясъка 

  Poesía » De amor, Del paisaje, Verso libre
1268 3 5

Двама боси по пясъка ходеха

и водата следите изравни.

За ръце хванати пееха морски песни

и водата гласовете им заглуши.

В спомени лични се взираха дълго

и водата спомена заличи.

По вълните солени плъзнаха слухове:

''Морето завалва красиви моменти''.

 

 

© Анита Радева Todos los derechos reservados

Написано от мен като по-малка (сега съм на 16)

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво!
  • Защото във Вселената на Вдъхновението годините са само малък миг...
    И е невъзможно човек да избяга от Таланта си ..
    И защото в поезията ти се усещат се нежните боси крака, които прекрачват от сушата на тривиалността в морето на Светът на красивата Поезия - не спирай, плувай цялата в него!
    Като далечен и желан бряг - завладей ме с ново стихотворение!
    Ти усещаш красивото и можеш да го пресъздадеш с мерена реч

    Чакам с нетърпение.
  • Много Ви благодаря за отзивите,това е първото призведение,което качвам тук ,а и съм го писала преди много време.
  • Морето запалва красиви пожари
    а после ги гаси понеже е море.
    Но споменът за преживяното остава
    на дъното, където песъчинки две...
  • Не! Прегръща ги и им се радва! Някога, когато се събрахме с мъжа ми, обичахме да си пеем. Само двамата. Сгушени... Вече не пеем, но сме сгушени. Много ми хареса настроението, което лъха от стиха ти.
Propuestas
: ??:??