21 февр. 2018 г., 03:25  

Стъпки в пясъка

1.6K 3 5

Двама боси по пясъка ходеха

и водата следите изравни.

За ръце хванати пееха морски песни

и водата гласовете им заглуши.

В спомени лични се взираха дълго

и водата спомена заличи.

По вълните солени плъзнаха слухове:

''Морето завалва красиви моменти''.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Радева Все права защищены

Написано от мен като по-малка (сега съм на 16)

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
  • Защото във Вселената на Вдъхновението годините са само малък миг...
    И е невъзможно човек да избяга от Таланта си ..
    И защото в поезията ти се усещат се нежните боси крака, които прекрачват от сушата на тривиалността в морето на Светът на красивата Поезия - не спирай, плувай цялата в него!
    Като далечен и желан бряг - завладей ме с ново стихотворение!
    Ти усещаш красивото и можеш да го пресъздадеш с мерена реч

    Чакам с нетърпение.
  • Много Ви благодаря за отзивите,това е първото призведение,което качвам тук ,а и съм го писала преди много време.
  • Морето запалва красиви пожари
    а после ги гаси понеже е море.
    Но споменът за преживяното остава
    на дъното, където песъчинки две...
  • Не! Прегръща ги и им се радва! Някога, когато се събрахме с мъжа ми, обичахме да си пеем. Само двамата. Сгушени... Вече не пеем, но сме сгушени. Много ми хареса настроението, което лъха от стиха ти.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...