21.02.2018 г., 3:25  

Стъпки в пясъка

1.6K 3 5

Двама боси по пясъка ходеха

и водата следите изравни.

За ръце хванати пееха морски песни

и водата гласовете им заглуши.

В спомени лични се взираха дълго

и водата спомена заличи.

По вълните солени плъзнаха слухове:

''Морето завалва красиви моменти''.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Радева Всички права запазени

Написано от мен като по-малка (сега съм на 16)

Коментари

Коментари

  • Хубаво!
  • Защото във Вселената на Вдъхновението годините са само малък миг...
    И е невъзможно човек да избяга от Таланта си ..
    И защото в поезията ти се усещат се нежните боси крака, които прекрачват от сушата на тривиалността в морето на Светът на красивата Поезия - не спирай, плувай цялата в него!
    Като далечен и желан бряг - завладей ме с ново стихотворение!
    Ти усещаш красивото и можеш да го пресъздадеш с мерена реч

    Чакам с нетърпение.
  • Много Ви благодаря за отзивите,това е първото призведение,което качвам тук ,а и съм го писала преди много време.
  • Морето запалва красиви пожари
    а после ги гаси понеже е море.
    Но споменът за преживяното остава
    на дъното, където песъчинки две...
  • Не! Прегръща ги и им се радва! Някога, когато се събрахме с мъжа ми, обичахме да си пеем. Само двамата. Сгушени... Вече не пеем, но сме сгушени. Много ми хареса настроението, което лъха от стиха ти.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...