Напразна обич, зная, няма,
дори, когато от любов боли,
защото всичко се изкупва
в безсънни нощи и в сълзи...
Тогава тиха, пречистена във болка,
като дете в смиреност съм пред Бога,
разбирам, че когато давам,
най-чиста обич, обич получавам...
Тогава в моите ръце се спуска благодат,
в изказаните думи, жадни истини,
и хляб, душата да нахрани.
И с поглед благ поглеждам към небето, ...