Напразна обич няма
Напразна обич, зная, няма,
дори, когато от любов боли,
защото всичко се изкупва
в безсънни нощи и в сълзи...
Тогава тиха, пречистена във болка,
като дете в смиреност съм пред Бога,
разбирам, че когато давам,
най-чиста обич, обич получавам...
Тогава в моите ръце се спуска благодат,
в изказаните думи, жадни истини,
и хляб, душата да нахрани.
И с поглед благ поглеждам към небето,
не своите очи, душата си издигам...
В молитвен шепот се изричам,
достигам светъл връх...
Пристъпвам тучната ливада на безвремието...
и пак се раждам чиста и усмихната,
да се раздам в любов във времето.
И чувам думите "Напразна обич няма".
© Евгения Тодорова All rights reserved.
