3 oct 2006, 12:30  

Напред

  Poesía
802 0 3

Ти, крачиш живот по улици шумни.

Проблясваш по тихите градски алеи.

Потрепваш в небето през нощите лунни.

Замираш и стихваш в пустините неми.

 

Ти, крачиш живот – добър или лош.

Разкъсваш сърцата ни или ги сгряваш.

Обричаш ни вечно на ядрена нощ

или се преборваш и злото стопяваш.

 

Ти, крачиш живот... И си един.

Живеем те ние, кой както може –

но, нека запазим за нашия син,

не дъх на война, а стръкчета рози!

 

03.07.1984г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре си се справял, Краси. Като си помисля, че синът ми в момента е на толкова... - това си е талант. Такива размисли в главата на тийнейджър и толкова добре поднесени!
    Поздравявам те!
  • Особено като се има в предвид, че точно тогава бях на 13 години!
  • "...но нека запазим за нашия син,
    не дъх на война... а стръкчета рози."

    Само от нас зависи. Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...