Напред
Ти, крачиш живот по улици шумни.
Проблясваш по тихите градски алеи.
Потрепваш в небето през нощите лунни.
Замираш и стихваш в пустините неми.
Ти, крачиш живот – добър или лош.
Разкъсваш сърцата ни или ги сгряваш.
Обричаш ни вечно на ядрена нощ
или се преборваш и злото стопяваш.
Ти, крачиш живот... И си един.
Живеем те ние, кой както може –
но, нека запазим за нашия син,
не дъх на война, а стръкчета рози!
03.07.1984г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
