Oct 3, 2006, 12:30 PM  

Напред

  Poetry
795 0 3

Ти, крачиш живот по улици шумни.

Проблясваш по тихите градски алеи.

Потрепваш в небето през нощите лунни.

Замираш и стихваш в пустините неми.

 

Ти, крачиш живот – добър или лош.

Разкъсваш сърцата ни или ги сгряваш.

Обричаш ни вечно на ядрена нощ

или се преборваш и злото стопяваш.

 

Ти, крачиш живот... И си един.

Живеем те ние, кой както може –

но, нека запазим за нашия син,

не дъх на война, а стръкчета рози!

 

03.07.1984г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добре си се справял, Краси. Като си помисля, че синът ми в момента е на толкова... - това си е талант. Такива размисли в главата на тийнейджър и толкова добре поднесени!
    Поздравявам те!
  • Особено като се има в предвид, че точно тогава бях на 13 години!
  • "...но нека запазим за нашия син,
    не дъх на война... а стръкчета рози."

    Само от нас зависи. Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...