kasius (Бостан Бостанджиев)
387 1701
Oct 3, 2006, 12:30 PM  

Напред 

  Poetry
592 0 3

Ти, крачиш живот по улици шумни.

Проблясваш по тихите градски алеи.

Потрепваш в небето през нощите лунни.

Замираш и стихваш в пустините неми.

 

Ти, крачиш живот – добър или лош.

Разкъсваш сърцата ни или ги сгряваш.

Обричаш ни вечно на ядрена нощ

или се преборваш и злото стопяваш.

 

Ти, крачиш живот... И си един.

Живеем те ние, кой както може –

но, нека запазим за нашия син,

не дъх на война, а стръкчета рози!

 

03.07.1984г.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много добре си се справял, Краси. Като си помисля, че синът ми в момента е на толкова... - това си е талант. Такива размисли в главата на тийнейджър и толкова добре поднесени!
    Поздравявам те!
  • Особено като се има в предвид, че точно тогава бях на 13 години!
  • "...но нека запазим за нашия син,
    не дъх на война... а стръкчета рози."

    Само от нас зависи. Поздрав!
Random works
: ??:??