Напред

Поэзия

801 0 3

Ти, крачиш живот по улици шумни.

Проблясваш по тихите градски алеи.

Потрепваш в небето през нощите лунни.

Замираш и стихваш в пустините неми.

Ти, крачиш живот – добър или лош.

Разкъсваш сърцата ни или ги сгряваш.

Обричаш ни вечно на ядрена нощ

или се преборваш и злото стопяваш.

Ти, крачиш живот... И си един.

Живеем те ние, кой както може –

но, нека запазим за нашия син,

не дъх на война, а стръкчета рози!

03.07.1984г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

4o4ka (Румяна Димитрова)

Много добре си се справял, Краси. Като си помисля, че синът ми в момента е на толкова... - това си е талант. Такива размисли в главата на тийнейджър и толкова добре поднесени!
Поздравявам те!

2006-10-04T19:54:50+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Особено като се има в предвид, че точно тогава бях на 13 години!

2006-10-04T00:17:40+03:00
Laska (Ласка Александрова)

"...но нека запазим за нашия син,
не дъх на война... а стръкчета рози."

Само от нас зависи. Поздрав!

2006-10-03T12:35:19+03:00