6 abr 2014, 18:58

Напълни с пориви душите

  Poesía
889 0 13

С уханен полет тя разцъфна,

покани слънцето при нас,

и бяла нежност вред разпръсна,

заля ни със звънливия си смях.

 

Окъпа ни във цветната си прелест,

зелено внесе в дебрите завчас,

калинково послание поднесе

с лекокрилен пролетен замах.

 

И скри се в дъхавите люлякови пазви,

разтвори пъпките им във екстаз,

напълни с пориви душите празни,

за да покълне пролет във всекиго от нас.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • красиво!
  • Радвам се, че успях да създам настроение със стиха си! Благодаря ви, че се спряхте при мен, Ваня, Жанет, Чо, Санвали, Мария!
  • Чудесна пролет!
  • "за да покълне пролет във всекиго от нас."

    Чудесно си го казала, Сеси!

    Поздрав!
  • Пръскаш пролетен аромат със стихотворението си!
    Поздрав, Сеси!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...