8 ago 2014, 20:06

Нарекох те...

1.8K 1 6

 

Опита покрай мен да минеш с пълни шепи

измислена любов. И съблазнителен

да ме докоснеш огнено. И в слепи,

кухи дни да чакам изкусителят,

 

до който няма никога да стигна...

И няма да се чакаме до гроб.

Аз само мъничко привикнах

със тебе и нарекох те "Живот"...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...и Любовта има по-съвършена степен, когато сме сигурни, че е вечна я наричаме Живот! Уцели ме!
  • Признавам, че не бях те забелязала, Силвия.
    Благодарение на твоя коментар надникнах в профила ти.
    Харесвам твоя стил и ще чета публикациите ти.
    А ти пиши по-често!
  • Красиво и емоционално! Поздравления!
  • Хареса ми!
    Поздравления!
  • Нито думичка, и аз така
    Хубаво е!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...