sia (Силвия Маринова)
8 114
8 авг. 2014 г., 20:06

Нарекох те... 

  Поэзия » Любовная
1433 1 6

 

Опита покрай мен да минеш с пълни шепи

измислена любов. И съблазнителен

да ме докоснеш огнено. И в слепи,

кухи дни да чакам изкусителят,

 

до който няма никога да стигна...

И няма да се чакаме до гроб.

Аз само мъничко привикнах

със тебе и нарекох те "Живот"...

 

 

 

 

© Силвия Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...и Любовта има по-съвършена степен, когато сме сигурни, че е вечна я наричаме Живот! Уцели ме!
  • Признавам, че не бях те забелязала, Силвия.
    Благодарение на твоя коментар надникнах в профила ти.
    Харесвам твоя стил и ще чета публикациите ти.
    А ти пиши по-често!
  • Красиво и емоционално! Поздравления!
  • Хареса ми!
    Поздравления!
  • Нито думичка, и аз така
    Хубаво е!
  • Нищо повече не му е нужно на това стихотворение! Браво, Силвия!
Предложения
: ??:??