Aug 8, 2014, 8:06 PM

Нарекох те...

  Poetry » Love
1.8K 1 6

 

Опита покрай мен да минеш с пълни шепи

измислена любов. И съблазнителен

да ме докоснеш огнено. И в слепи,

кухи дни да чакам изкусителят,

 

до който няма никога да стигна...

И няма да се чакаме до гроб.

Аз само мъничко привикнах

със тебе и нарекох те "Живот"...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...и Любовта има по-съвършена степен, когато сме сигурни, че е вечна я наричаме Живот! Уцели ме!
  • Признавам, че не бях те забелязала, Силвия.
    Благодарение на твоя коментар надникнах в профила ти.
    Харесвам твоя стил и ще чета публикациите ти.
    А ти пиши по-често!
  • Красиво и емоционално! Поздравления!
  • Хареса ми!
    Поздравления!
  • Нито думичка, и аз така
    Хубаво е!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....