Жал ме хваща България да видя
на колена паднала, пред олтара на властта,
от убийци и предатели пламнала,
да изгарят нейните деца, да точат ножове
за да я погубят, и омърсена да я заплюят.
Ах, тез гнусни лъжци са без съвест, за Бог да прости!
Мина век и половина вече, забравили сме словата:
„Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти…"
Tез силни думи Ботев в неговия стих изрече,
и тогава в родина и в бащиния завет се зарече,
дорде сърце му биеше в безспирна схватка беше,
и тежко робството преживя - това бреме той кълнеше! ...