Jun 7, 2023, 8:34 PM  

Народна Съпротива

1.4K 2 2

Жал ме хваща България да видя
на колена паднала, пред олтара на властта,
от убийци и предатели пламнала,
да изгарят нейните деца, да точат ножове
за да я погубят, и омърсена да я заплюят.

 

Ах, тез гнусни лъжци са без съвест, за Бог да прости!
Мина век и половина вече, забравили сме словата:
„Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти…"

 

Tез силни думи Ботев в неговия стих изрече,
и тогава в родина и в бащиния завет се зарече,
дорде сърце му биеше в безспирна схватка беше,
и тежко робството преживя - това бреме той кълнеше!

 

Бореше се за революция, и ни поведе към свобода,
искаше мъст, и с пламенно слово отвори очите на народа,
а на безчинствата башибозушки даде юнашки отпор,
и загина в бой с чета на малцина срещу турският строй.

 

Народът бързо забравя, но делата по тежест зачита,
чака герои незнайни да го избавят от тирания,
та нашият народ нек` види своята участ и се запита:

 

,,Да седим в механата, и враг на думи да борим,
докат` с вино се напиваме, и трезвите мисли гоним,
даваме ли смъртна угроза над България да надвисне?''
- Оставяме България клета на бесило да увисне!...

 

Та ний, невинните чеда, послушните агънца,
за заколение и гибел готови, не съзряхме истината -
живот си оставихме до предели да се свежда,
и от мръсните ръце да зависи, и те да го нареждат.

 

Ако сабя не извадим, родината си да опазим,
кръстта ще нарамим, челядта в калта си ще оставим,
по скалната пътека, като подлеци, за чуждите грехове
ще паднем, ако шанса в нашите ръце не грабнем.

 

Битки губили сме много, позната ни е чуждата робия,
тихо търпяхме, но преходна е всяка власт и помия!
Надигни се народе спящи, и съзри как наглостта,
и как алчността виреят по твоите най-високи етажи!...

 

Освети мрака, покажи изменниците и ги накажи!
Ренегатите, завещали на народа си дълг да изплаща,
нек се скрият по дупките си, и позорно да шават!
На таз древна земя сърцата български остават,
и с димящо олово почит към злодеите изпращат.

 

Нова история да запишем с меча забит в пръстта,
ще довършим делата на предците си святи,
и ще съградим нова страна, която да надрастне смъртта -
нова страна, която да е свободна и независима!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...