7.06.2023 г., 20:34  

Народна Съпротива

1.4K 2 2

Жал ме хваща България да видя
на колена паднала, пред олтара на властта,
от убийци и предатели пламнала,
да изгарят нейните деца, да точат ножове
за да я погубят, и омърсена да я заплюят.

 

Ах, тез гнусни лъжци са без съвест, за Бог да прости!
Мина век и половина вече, забравили сме словата:
„Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти…"

 

Tез силни думи Ботев в неговия стих изрече,
и тогава в родина и в бащиния завет се зарече,
дорде сърце му биеше в безспирна схватка беше,
и тежко робството преживя - това бреме той кълнеше!

 

Бореше се за революция, и ни поведе към свобода,
искаше мъст, и с пламенно слово отвори очите на народа,
а на безчинствата башибозушки даде юнашки отпор,
и загина в бой с чета на малцина срещу турският строй.

 

Народът бързо забравя, но делата по тежест зачита,
чака герои незнайни да го избавят от тирания,
та нашият народ нек` види своята участ и се запита:

 

,,Да седим в механата, и враг на думи да борим,
докат` с вино се напиваме, и трезвите мисли гоним,
даваме ли смъртна угроза над България да надвисне?''
- Оставяме България клета на бесило да увисне!...

 

Та ний, невинните чеда, послушните агънца,
за заколение и гибел готови, не съзряхме истината -
живот си оставихме до предели да се свежда,
и от мръсните ръце да зависи, и те да го нареждат.

 

Ако сабя не извадим, родината си да опазим,
кръстта ще нарамим, челядта в калта си ще оставим,
по скалната пътека, като подлеци, за чуждите грехове
ще паднем, ако шанса в нашите ръце не грабнем.

 

Битки губили сме много, позната ни е чуждата робия,
тихо търпяхме, но преходна е всяка власт и помия!
Надигни се народе спящи, и съзри как наглостта,
и как алчността виреят по твоите най-високи етажи!...

 

Освети мрака, покажи изменниците и ги накажи!
Ренегатите, завещали на народа си дълг да изплаща,
нек се скрият по дупките си, и позорно да шават!
На таз древна земя сърцата български остават,
и с димящо олово почит към злодеите изпращат.

 

Нова история да запишем с меча забит в пръстта,
ще довършим делата на предците си святи,
и ще съградим нова страна, която да надрастне смъртта -
нова страна, която да е свободна и независима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...