Жал ме хваща България да видя на колена паднала
пред олтара на властта, от убийци и предатели пламнала,
ножове да точат, жадувайки нейните богатства да заграбят,
да я затрият завинаги, трупа й оскърбен да изоставят,
ах тез патологични лъжци, морал и уважение никога нямат.

Век и половина минаха, забравили сме думите вече:
„Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти…"
Tез силни думи Ботев в неговия стих изрече,
тогава в родина и в бащиния завет се зарече,
дорде сърце му туптеше във вечна борба беше,
и преживя тежко робството - това тежко бреме.

Бореше се за революция, народа поведе към свобода,
искаше мъст, с пламенно слово отвори очите на народа.
На безчинствата на башибозуците даде юнашки отпор,
и загина в бой с чета на малцина срещу турският строй.

Народа бързо забравя, но делата по тежест зачита,
чака герои незнайни, да го избавят от робство, бедност и злоба,
та нека види народа тази участ своя и се запита:

,,Като си седим в механата на думи врага да борим,
докат с вино се напиваме, и трезвите си мисли гоним,
оставяме ли смъртна угроза да надвисва над България?''
- Да тъне в немощ и разруха я оставяме тогава.

Та ний невинни чеда, агънцата послушни,
за заколение и саможертва готови, истината не съзряхме -
живота ни оставихме до предели да се свежда
и от мръсни ръце да зависи, те да го нареждат.

Ако сабя не извадим, родината наша да опазим,
семействата ни кръстта ще нарамят, в калта децата ще оставим,
запътвайки се по скалната пътека, като подлеци да паднем,
за чужди грехове неоправдани, ако риска в ръцете си не грабнем.

Битки губили сме много и ни е позната чуждата робия,
тихо търпяхме, но всичко е до време, и всяка власт и помия.
Надигни се народе спящи, съзри как наглост, своеволие,
алчност и сектанство гъмжат по най-високите ти етажи,
отвори очи, мрака освети, разкрий изменниците и ги накажи.

Ренегати по дупките се крият и позорно шават,
завещали на народа си огромен дълг да плаща,
но на таз древна земя българските сърца остават,
с димящо олово нека почит на изменниците пращат.

Нова история ще напишем с меча забит в пръстта,
и делата святи на дедите ни нек довършим веч,
ще изградим нова страна и ще надрастнем смъртта.
Нова страна, която да е свободна и независима.