7 июн. 2023 г., 20:34  

Народна Съпротива

1.4K 2 2

Жал ме хваща България да видя
на колена паднала, пред олтара на властта,
от убийци и предатели пламнала,
да изгарят нейните деца, да точат ножове
за да я погубят, и омърсена да я заплюят.

 

Ах, тез гнусни лъжци са без съвест, за Бог да прости!
Мина век и половина вече, забравили сме словата:
„Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти…"

 

Tез силни думи Ботев в неговия стих изрече,
и тогава в родина и в бащиния завет се зарече,
дорде сърце му биеше в безспирна схватка беше,
и тежко робството преживя - това бреме той кълнеше!

 

Бореше се за революция, и ни поведе към свобода,
искаше мъст, и с пламенно слово отвори очите на народа,
а на безчинствата башибозушки даде юнашки отпор,
и загина в бой с чета на малцина срещу турският строй.

 

Народът бързо забравя, но делата по тежест зачита,
чака герои незнайни да го избавят от тирания,
та нашият народ нек` види своята участ и се запита:

 

,,Да седим в механата, и враг на думи да борим,
докат` с вино се напиваме, и трезвите мисли гоним,
даваме ли смъртна угроза над България да надвисне?''
- Оставяме България клета на бесило да увисне!...

 

Та ний, невинните чеда, послушните агънца,
за заколение и гибел готови, не съзряхме истината -
живот си оставихме до предели да се свежда,
и от мръсните ръце да зависи, и те да го нареждат.

 

Ако сабя не извадим, родината си да опазим,
кръстта ще нарамим, челядта в калта си ще оставим,
по скалната пътека, като подлеци, за чуждите грехове
ще паднем, ако шанса в нашите ръце не грабнем.

 

Битки губили сме много, позната ни е чуждата робия,
тихо търпяхме, но преходна е всяка власт и помия!
Надигни се народе спящи, и съзри как наглостта,
и как алчността виреят по твоите най-високи етажи!...

 

Освети мрака, покажи изменниците и ги накажи!
Ренегатите, завещали на народа си дълг да изплаща,
нек се скрият по дупките си, и позорно да шават!
На таз древна земя сърцата български остават,
и с димящо олово почит към злодеите изпращат.

 

Нова история да запишем с меча забит в пръстта,
ще довършим делата на предците си святи,
и ще съградим нова страна, която да надрастне смъртта -
нова страна, която да е свободна и независима!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...