Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307

10 nov 2019, 23:57

Нашата есен

Poesía » De amor

1.2K 6 23

Есен е.

Дъх на минзухари

листа втъкават

земния килим

небето носи

облачни товари

слънцето затваря

летния си скрин.

Самотен гларус

вика от високо

гребен на вълна

към него се стреми

а под него

нейде на дълбоко

царят на морето

с тризъбеца стои.

Двама с теб вървим.

Следи от стъпки,

това е нашта Есен

докосват се ръцете ни

много път сме минали

годините са сребърни

но ние сме един до друг

макар с тела приведени.

Ноември,2019г

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Иржи,очаквах твоя коментар защото ти даваш по-голяма свобода на словото и се получават винаги интересни коментари.Замислих се над твоите думи и още в по-голяма степен почувствах"Нашата есен".За което много ти благодаря!

2019-11-16T09:35:57+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Има една песен "...Вървят ли двама по дълъг път, и път да няма, те пак вървят..."от български филм.Спомних си за нея, четейки стиха ти,особено докосващ в последните 4 реда...Няма по-прекрасна картина от двама възрастни на разходка..през есента в природата и есента на живота им.!Много,много ми хареса,Гавраиле!

2019-11-16T00:10:34+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Мариана,щастие е до себе си да имаш обичан човек и в късната есен на живота.Искрено желая същото и на теб.

2019-11-12T21:24:11+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Ангеле,силни думи казваш и ти.Благодаря ти много!

2019-11-12T21:05:20+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Даниел,поздрав и на теб!Желая ти здраве и вдъхновение!

2019-11-12T20:48:47+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0