10 нояб. 2019 г., 23:57

Нашата есен

1.2K 6 23

Есен е.

Дъх на минзухари

листа втъкават

земния килим

небето носи

облачни товари

слънцето затваря

летния си скрин.

Самотен гларус

вика от високо

гребен на вълна

към него се стреми

а под него

нейде на дълбоко

царят на морето

с тризъбеца стои.

Двама с теб вървим.

Следи от стъпки,

това е нашта Есен

докосват се ръцете ни

много път сме минали

годините са сребърни

но ние сме един до друг

макар с тела приведени.

 

Ноември,2019г

Варна,Гавраил

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иржи,очаквах твоя коментар защото ти даваш по-голяма свобода на словото и се получават винаги интересни коментари.Замислих се над твоите думи и още в по-голяма степен почувствах"Нашата есен".За което много ти благодаря!
  • Има една песен "...Вървят ли двама по дълъг път, и път да няма, те пак вървят..."от български филм.Спомних си за нея, четейки стиха ти,особено докосващ в последните 4 реда...Няма по-прекрасна картина от двама възрастни на разходка..през есента в природата и есента на живота им.!Много,много ми хареса,Гавраиле!
  • Мариана,щастие е до себе си да имаш обичан човек и в късната есен на живота.Искрено желая същото и на теб.
  • Ангеле,силни думи казваш и ти.Благодаря ти много!
  • Даниел,поздрав и на теб!Желая ти здраве и вдъхновение!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...