Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
10 нояб. 2019 г., 23:57

Нашата есен 

  Поэзия » Любовная
819 6 23

Есен е.

Дъх на минзухари

листа втъкават

земния килим

небето носи

облачни товари

слънцето затваря

летния си скрин.

Самотен гларус

вика от високо

гребен на вълна

към него се стреми

а под него

нейде на дълбоко

царят на морето

с тризъбеца стои.

Двама с теб вървим.

Следи от стъпки,

това е нашта Есен

докосват се ръцете ни

много път сме минали

годините са сребърни

но ние сме един до друг

макар с тела приведени.

 

Ноември,2019г

Варна,Гавраил

 

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Иржи,очаквах твоя коментар защото ти даваш по-голяма свобода на словото и се получават винаги интересни коментари.Замислих се над твоите думи и още в по-голяма степен почувствах"Нашата есен".За което много ти благодаря!
  • Има една песен "...Вървят ли двама по дълъг път, и път да няма, те пак вървят..."от български филм.Спомних си за нея, четейки стиха ти,особено докосващ в последните 4 реда...Няма по-прекрасна картина от двама възрастни на разходка..през есента в природата и есента на живота им.!Много,много ми хареса,Гавраиле!
  • Мариана,щастие е до себе си да имаш обичан човек и в късната есен на живота.Искрено желая същото и на теб.
  • Ангеле,силни думи казваш и ти.Благодаря ти много!
  • Даниел,поздрав и на теб!Желая ти здраве и вдъхновение!
  • Албена,морето винаги придава особен нюанс на всеки сезон.Но особено това се чувства през есента когато морето набира мощ и сякаш иска да ти каже всичките си тайни.Благодаря за коментара и оценката.
  • Роби,благодаря приятелю че отново си на моята страница.Ценя мнението ти и с удоволствие го чета.Желая ти спокойна седмица!
  • Иване,всички минаваме през сезоните на времето но когато сме двама не усещаме самотата.
  • Ели,благодаря за хубавите насърчителни думи.Желая ти хубава вечер!
  • ...
    Следи от стъпки,
    това е нашта Есен
    докосват се ръцете ни
    много път сме минали
    годините са сребърни
    но ние сме един до друг
    макар с тела приведени.
    !!!
    Превъзходно!
    Най-силните, което съм чел до момента от теб!

    Благодаря за удоволствието Гавраиле!
  • Силни чувства, поздравления, Гавраил!
  • Много ми хареса, Гавраиле! Какво по-хубаво от това да остаряваш заедно с човека, когото обичаш!... И при това на брега на морето!
  • "...това е нашта Есен
    докосват се ръцете ни
    много път сме минали
    годините са сребърни
    но ние сме един до друг
    макар с тела приведени..."

    Много добро, приятелю!...
  • Хубава е есента, когато двама вървят един до друг. Поздравления!
  • Една красива есен, споделена с любимия човек! Поздравления!
  • Светла,трогателни са и твоите думи.Годините ни карат да помъдряваме и осмисляме живота си.Благодаря ти!
  • Така трогателен е този твой стих, Гавраил...
    Ти и твоята любима - ръка за ръка и годините нямат значение...
  • Краси,получи се един прекрасен твой стих който чета с удоволствие.Вдъхновението е винаги до теб.Отново ти благодаря!
  • Еси,благодаря за присъствието с коментар и оценка.Есента е много по-красива когато до твоето рамо има и друго.Поздрав и на теб.
  • Нямам идея защо, но като прочетох стиха ти отново и дописах:
    Още са приведени
    клоните на мрака
    и нощта отведе ни
    на брега на лятото
    Вик, ... но не очаква
    самотата гларус
    есента оплаква
    зимната си радост... Ти ще разбереш, Гавраиле. Благодаря за поезията! Хубава и спокойна!
  • "но ние сме един до друг..."
    Когато е споделена, всичко е прекрасно... Поздрави!
  • Краси,благодаря за поетичния коментар.Много ми хареса.Желая ти хубава,спокойна седмица.
  • В този дъх на дъжд
    от плачещи листа,
    аз усещам
    аромата ти...
    Още съм до теб
    още - ти до мен
    и есента събира
    стъпките след нас...
Предложения
: ??:??