Nov 10, 2019, 11:57 PM

Нашата есен

  Poetry » Love
1.2K 6 23

Есен е.

Дъх на минзухари

листа втъкават

земния килим

небето носи

облачни товари

слънцето затваря

летния си скрин.

Самотен гларус

вика от високо

гребен на вълна

към него се стреми

а под него

нейде на дълбоко

царят на морето

с тризъбеца стои.

Двама с теб вървим.

Следи от стъпки,

това е нашта Есен

докосват се ръцете ни

много път сме минали

годините са сребърни

но ние сме един до друг

макар с тела приведени.

 

Ноември,2019г

Варна,Гавраил

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иржи,очаквах твоя коментар защото ти даваш по-голяма свобода на словото и се получават винаги интересни коментари.Замислих се над твоите думи и още в по-голяма степен почувствах"Нашата есен".За което много ти благодаря!
  • Има една песен "...Вървят ли двама по дълъг път, и път да няма, те пак вървят..."от български филм.Спомних си за нея, четейки стиха ти,особено докосващ в последните 4 реда...Няма по-прекрасна картина от двама възрастни на разходка..през есента в природата и есента на живота им.!Много,много ми хареса,Гавраиле!
  • Мариана,щастие е до себе си да имаш обичан човек и в късната есен на живота.Искрено желая същото и на теб.
  • Ангеле,силни думи казваш и ти.Благодаря ти много!
  • Даниел,поздрав и на теб!Желая ти здраве и вдъхновение!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...