Есен е.
Дъх на минзухари
листа втъкават
земния килим
небето носи
облачни товари
слънцето затваря
летния си скрин.
Самотен гларус
вика от високо
гребен на вълна
към него се стреми
а под него
нейде на дълбоко
царят на морето
с тризъбеца стои.
Двама с теб вървим.
Следи от стъпки,
това е нашта Есен
докосват се ръцете ни
много път сме минали
годините са сребърни
но ние сме един до друг
макар с тела приведени.
Ноември,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени