Нашата есен
Есен е.
Дъх на минзухари
листа втъкават
земния килим
небето носи
облачни товари
слънцето затваря
летния си скрин.
Самотен гларус
вика от високо
гребен на вълна
към него се стреми
а под него
нейде на дълбоко
царят на морето
с тризъбеца стои.
Двама с теб вървим.
Следи от стъпки,
това е нашта Есен
докосват се ръцете ни
много път сме минали
годините са сребърни
но ние сме един до друг
макар с тела приведени.
Ноември,2019г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
