Нашата искра в небето
Вдигнах поглед към тебе, Искрице,
защо на света забрани да те гледа?
Наричат те слънце, голяма звезда,
срамежливо към земята наведена.
Опари сърдито зениците черни,
покри ги с блясък, смели мечти.
Мъдростта от тебе изземвам,
както кафето добро се суши.
Засякохме се в небето просторно,
по-средата, където най-много гори.
Ти отвърна с лъчи, макар и неволно,
победих те, Искрице, с присвити очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Ценов Todos los derechos reservados
Добро!
