27 oct 2012, 17:03

Нашата искра в небето 

  Poesía » Del paisaje
1158 2 3

Вдигнах поглед към тебе, Искрице,

защо на света забрани да те гледа?

Наричат те слънце, голяма звезда,

срамежливо към земята наведена.

Опари сърдито зениците черни,

покри ги с блясък, смели мечти.
Мъдростта от тебе изземвам,

както кафето добро се суши.

Засякохме се в небето просторно,

по-средата, където най-много гори.

Ти отвърна с лъчи, макар и неволно,

победих те, Искрице, с присвити очи. 

© Иван Ценов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??