Вдигнах поглед към тебе, Искрице,
защо на света забрани да те гледа?
Наричат те слънце, голяма звезда,
срамежливо към земята наведена.
Опари сърдито зениците черни,
покри ги с блясък, смели мечти.
Мъдростта от тебе изземвам,
както кафето добро се суши.
Засякохме се в небето просторно,
по-средата, където най-много гори.
Ти отвърна с лъчи, макар и неволно,
победих те, Искрице, с присвити очи.
© Иван Ценов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Добро!