Нашата искра в небето
Вдигнах поглед към тебе, Искрице,
защо на света забрани да те гледа?
Наричат те слънце, голяма звезда,
срамежливо към земята наведена.
Опари сърдито зениците черни,
покри ги с блясък, смели мечти.
Мъдростта от тебе изземвам,
както кафето добро се суши.
Засякохме се в небето просторно,
по-средата, където най-много гори.
Ти отвърна с лъчи, макар и неволно,
победих те, Искрице, с присвити очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Ценов Все права защищены
Добро!
