27 окт. 2012 г., 17:03

Нашата искра в небето 

  Поэзия » Пейзажная
1146 2 3

Вдигнах поглед към тебе, Искрице,

защо на света забрани да те гледа?

Наричат те слънце, голяма звезда,

срамежливо към земята наведена.

Опари сърдито зениците черни,

покри ги с блясък, смели мечти.
Мъдростта от тебе изземвам,

както кафето добро се суши.

Засякохме се в небето просторно,

по-средата, където най-много гори.

Ти отвърна с лъчи, макар и неволно,

победих те, Искрице, с присвити очи. 

© Иван Ценов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??