EnigmaLibra (Иван Ценов)
40 51
27.10.2012 г., 17:03 ч.

Нашата искра в небето 

  Поезия » Пейзажна
1144 2 3

Вдигнах поглед към тебе, Искрице,

защо на света забрани да те гледа?

Наричат те слънце, голяма звезда,

срамежливо към земята наведена.

Опари сърдито зениците черни,

покри ги с блясък, смели мечти.
Мъдростта от тебе изземвам,

както кафето добро се суши.

Засякохме се в небето просторно,

по-средата, където най-много гори.

Ти отвърна с лъчи, макар и неволно,

победих те, Искрице, с присвити очи. 

© Иван Ценов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??