Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
7 jun 2025, 10:06

Наследство

  Poesía
258 3 6

От паметта на времето:в мен

живее младостта на пролетта!

Дочувам птиците на любовта,

които пеят със слънчевия ден...

 

И неподозиран светъл каданс

наслагва нежни слова в ритъм!

И понякога учудено се питам:

нима природата дарява шанс 

 

на всекиго в мигове на екстаз 

да живее между земя и небе?

И наследеното ще да погребе

този свят в дванадесетият час?

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за хубавите слова и поздравите, Дора!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Задавам си и аз подобни въпроси и най вече се питам - не съм ли вече пропуснала, уви, шанса от природата " в мигове на екстаз"... Чудесен стих, Стойчо,поздравявам те!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за поздравите и пожеланията да живеем в хармония с природата,както и за оценката, Младен!
    Благодаря за философския коментар,Довереница!
    Благодаря за хубавите думи,оценката
    и поздравите, Миночка!
    Желая ви слънцето да огрява душите на дните ни!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Всечко е преходно в този живот, остава ни само, да се наслаждаваме, на всеки миг, Стойчо. Прекрасен стих. Поздравявам те!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Всеки получава шанс. Но.не всеки го използва...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0