Наследство

Поэзия

253 3 6

От паметта на времето:в мен

живее младостта на пролетта!

Дочувам птиците на любовта,

които пеят със слънчевия ден...

И неподозиран светъл каданс

наслагва нежни слова в ритъм!

И понякога учудено се питам:

нима природата дарява шанс

на всекиго в мигове на екстаз

да живее между земя и небе?

И наследеното ще да погребе

този свят в дванадесетият час?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за хубавите слова и поздравите, Дора!

2025-06-09T02:40:23+03:00
dorageorg (Дора Пежгорска)

Задавам си и аз подобни въпроси и най вече се питам - не съм ли вече пропуснала, уви, шанса от природата " в мигове на екстаз"... Чудесен стих, Стойчо,поздравявам те!

2025-06-07T16:48:41+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за поздравите и пожеланията да живеем в хармония с природата,както и за оценката, Младен!
Благодаря за философския коментар,Довереница!
Благодаря за хубавите думи,оценката
и поздравите, Миночка!
Желая ви слънцето да огрява душите на дните ни!

2025-06-07T11:03:13+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Всечко е преходно в този живот, остава ни само, да се наслаждаваме, на всеки миг, Стойчо. Прекрасен стих. Поздравявам те!

2025-06-07T10:57:27+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Всеки получава шанс. Но.не всеки го използва...

2025-06-07T10:44:58+03:00