7.06.2025 г., 10:06

Наследство

256 3 6

От паметта на времето:в мен

живее младостта на пролетта!

Дочувам птиците на любовта,

които пеят със слънчевия ден...

 

И неподозиран светъл каданс

наслагва нежни слова в ритъм!

И понякога учудено се питам:

нима природата дарява шанс 

 

на всекиго в мигове на екстаз 

да живее между земя и небе?

И наследеното ще да погребе

този свят в дванадесетият час?

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите слова и поздравите, Дора!
  • Задавам си и аз подобни въпроси и най вече се питам - не съм ли вече пропуснала, уви, шанса от природата " в мигове на екстаз"... Чудесен стих, Стойчо,поздравявам те!
  • Благодаря за поздравите и пожеланията да живеем в хармония с природата,както и за оценката, Младен!
    Благодаря за философския коментар,Довереница!
    Благодаря за хубавите думи,оценката
    и поздравите, Миночка!
    Желая ви слънцето да огрява душите на дните ни!
  • Всечко е преходно в този живот, остава ни само, да се наслаждаваме, на всеки миг, Стойчо. Прекрасен стих. Поздравявам те!
  • Всеки получава шанс. Но.не всеки го използва...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...