7.06.2025 г., 10:06

Наследство

280 3 6

От паметта на времето:в мен

живее младостта на пролетта!

Дочувам птиците на любовта,

които пеят със слънчевия ден...

 

И неподозиран светъл каданс

наслагва нежни слова в ритъм!

И понякога учудено се питам:

нима природата дарява шанс 

 

на всекиго в мигове на екстаз 

да живее между земя и небе?

И наследеното ще да погребе

този свят в дванадесетият час?

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите слова и поздравите, Дора!
  • Задавам си и аз подобни въпроси и най вече се питам - не съм ли вече пропуснала, уви, шанса от природата " в мигове на екстаз"... Чудесен стих, Стойчо,поздравявам те!
  • Благодаря за поздравите и пожеланията да живеем в хармония с природата,както и за оценката, Младен!
    Благодаря за философския коментар,Довереница!
    Благодаря за хубавите думи,оценката
    и поздравите, Миночка!
    Желая ви слънцето да огрява душите на дните ни!
  • Всечко е преходно в този живот, остава ни само, да се наслаждаваме, на всеки миг, Стойчо. Прекрасен стих. Поздравявам те!
  • Всеки получава шанс. Но.не всеки го използва...

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...